Девическият манастир „Св.Петка“ край с. Копривец

 

Девическият манастир „Св.Петка“ край с. Копривец

Манастирът се намира в покрайнините на село Копривец, което е разположено на 16 км от град Бяла и на 34 км от град Попово. Той е един от сравнително новите манастири в България и се намира недалеч от главния път София-Варна.

Девически манастир св. Петка края Копривец








 
История
В миналото Копривецкият манастир бил най-големият сред манастирите около крепостта Червен. Разказва се, че там са живяли над сто монахини, а в двора на манастира някога имало аязмо с лековита вода. Когато през 1388 г. войските на Али Паша превзели крепостта, в манастира били останали само пет от сестрите - Параскева, Марина, Неделя, Екатерина и Варвара. Турците ги изгорили живи заедно с целия манастир. След падането на Второто българско царство в края на 14 век много от манастирите в региона запустели или били разрушени, напуснали и монасите исихасти. До края на 17 век в околността останал само Басарбовският скален манастир.



През 1989 г. Доростоло-червенският епархийски съвет взема решение в село Копривец, на мястото на стария български манастир, опожарен от турците, да се построи нов и да носи името на Света Петка Българска. Манастирът е осветен тържествено на 14 октомври/ Петковден същата година и днес се посещава от много хора от цялата страна.
Интересна е историята на възстановяването на манастира в сегашния му вид. През 1985г. родената в с. Копривец, Йордана Чолакова сънувала три последователно свързани съня, в които й се явила Света Богородица и й показала пет монахини, като ги назовала по имена: Параскева, Варвара, Екатерина, Марина и Неделя. Казала й, че на мястото на бащината й къща, в края на селото някога имало манастир, а петте монахини били мъченици за вярата. Жената споделила съня си с други вярващи жени и така поставили началото на възстановяването на древната обител. Сформиран бил неформален инициативен комитет за изграждане на манастир „Св. Петка”, в който влезли хора от градовете Бяла, Русе и околните села и се започнало преустройството на дарената за тази цел бащина къща с дворно място на Йорданка Чолакова. Вложени били много труд, пари, материали и за три години манастирът бил възстановен. Монашеските имена на първите монахини тук били като тези, които Света Богородица посочила - Параскева, Варвара, Екатерина, Марина.

В манастира



Много пъти, минавайки по главния път София-Варна съм виждала табелата, сочеща към манастира, но не съм го посещавала. И ето ни пред манастирските врати, които в ранният сутрешен час бяха вече отворени. В средата на манастирския двор се издига неголяма камбанария с една камбана. В манастира се съхранява и икона на св. Петка с прикрепена малка частица от одежда, с която са били повити мощите й, пред която вярващите могат да се преклонят и отправят своите молби.

В двора на манастира

Влизайки в двора на манастира имаш усещането, че се намираш в двора на селска къща. Надписите „Магерница“, „Параклис“ напомнят, че всъщност се намираш на свято място.

Магерницата

Влязохме в малката църквица, купихме си свещи и постояхме малко, всеки отдаден на мислите си. Лятното слънце бавно навлизаше през прозорците и осветяваше иконите и вътрешността на църквата със струя златна светлина. 

В параклиса св. Параскева

На излизане ни съпроводи шепотът от молитвата на монахините, който и сега, като пиша тия редове сякаш чувам. Повъртяхме се из прекрасно поддържания двор, полюбувахме се на зеленината и цветята и си тръгнахме, поемайки житейските си задачи. Пред манастира огромни орехови дървета хвърляха приятна сянка, а въздухът бе изпълнен със свежест. Тръгнах си с удовлетворението, че посетих това свято място и научих интересната му история.









Коя е Св. Параскева (Петка)? 

Света Параскева (Петка) Българска
Св. Параскева (Петка) е особено обичана и почитана светица в много български църкви, на нея са посветени и много храмове. Св.Параскева (Петка) Епиватска Българска е живяла в X-XI век и била родом от Епиват (Тракия), като родителите й били българи. Патриарх Евтимий вдъхновено описал нейният живот и чудеса, за които можете да прочетете ТУК.
От 1238 г. до падането  ни под турско робство мощите на светицата са почивали в църквата "Св. Петка Търновска" във Велико Търново. След превземането на града от турците през 1393 г. мощите били пренесени последователно във Видин, Белград, а накрая се установили в Константинопол. През 1641 г. по молба на молдовския войвода Василий Лупу (роден в село Пороище, Разградско) мощите били пренесени в град Яш, Северна Румъния и положени в църквата “Св. Три светители”, сега манастир.
Ежегодно на 14 октомври се чества паметта на св. преподобна Параскева (Петка) Епиватска, известна още като Търновска или Българска.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *